„Истина“ – глава четвърта

„Истина“ – глава четвърта




Краката й трепереха и не беше заради тичането. Страхуваше от този разговор. Едно е да имаш подозрения, а съвсем друго да ти кажат, че са оправдани. Нямаше как да се подготви за този разговор. Краката, или по скоро лапите й, я доведоха инстинктивно, ако не беше го направила сега едва ли скоро щеше да се престраши.

Прекрачи прага бързо след като чу покана да влезе опитвайки се да вкара в ред косите си. Изпъна рамена и се закле, че няма да плаче. Стига със сълзите за днес. Щеше да посрещне отговора на Били за същността й какъвто и да беше.

- Хайде Лия. Изглеждаш уморена. Ти ли беше патрул днес ?

- Не, днес е наред глутницата на Сам. – само името му предизвика горчивина в устата й. – Но исках да обиколя за всеки случай.

Стария индианец я погледна преценяващо и тя разбра, че той знае, че лъже. Въпреки това не каза нищо.

- Добре хайде ела, седни. Джейк не се вясва много, така че се радвам на малко компания.

- Били, дойдох за някой отговори.

Цялото може да прочетете на линка