Есме - Затъмнение - глава четвърта

Когато влязох в стаята Алис крачеше нервно около малката масичка за игра на шах. Не беше обичайно за нея. В повечето случай преливаше от енергия, но не и от нерви. Тя вдигна поглед и започна:

- Моля те, Есме, моля те, кажи да.

Беше доста странна и за това казах:

- Не. – заслужаваше си физиономията, която направи – Не, няма да дойда с теб да пазаруваме. Още не съм използвала всичко, което купихме предния път.


Пълния текст може да видите на

http://twifun.wordpress.com/2009/12/22/%e2%80%9e%d0%b5%d1%81%d0%bc%d0%b5%e2%80%9c-%e2%80%93-%e2%80%9e%d0%b7%d0%b0%d1%82%d1%8a%d0%bc%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d0%b5%e2%80%9c-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%b2%d1%8a%d1%80/