Есме - Затъмнение - глава втора

Изминахме пътя до къщата тичайки с нормалната за нас скорост. Когато наближихме реката намалих до човешка, а Карлайл избърза напред. Не ми харесваше да съм толкова бавна, но не исках да стресна Бела, ако е вкъщи. Или просто не бързах да влизам. Тревожех се за това, което предстои. Карлайл обеща да се погрижи за всичко, да говори с Едуард за пътуването, но на мен ми беше притеснено. Исках Джаспър да ми изпрати една от неговите успокояващи вълни и да се почувствам по-добре.

Продължението е на

http://twifun.wordpress.com/2009/11/17/%d0%b5%d1%81%d0%bc%d0%b5-%d0%b3%d0%bb%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b2%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b0/