„Среща“ – „Бела и Едуард“ (Глава втора) (извън канон)

http://twifun-bg.com/?p=5763

"Шок – не беше възможно да е той. Изненада. Неверие. И въпреки цялото недоверие и убеденост, че сънят ми е продължил, изпитах и невероятното, силно и невъзможно щастие, което не вярвах, че отново някога ще изживея.

Коленичил на тревата, в двора ми стоеше Едуард Кълън. Неземно красив, снежнобял на лунната светлина, той ме гледаше нежно с прекрасните си златни очи. Беше толкова по-реален от онзи в съня ми. Не можеше да не е истински. И въпреки това не вярвах на очите си.

- Изабела – каза той внимателно – Любима, Бела! Моля те, сгреших. Моля те!

Това беше всичко, което ми прошепна.

В същия момент нещо в мозъка ми прещрака – реалност или сън, невъзможно или истина – Едуард ме молеше и аз нямах време да мисля. Действах по инстинкт и скочих през прозореца."

Предупреждавам, че се разказва основно от гледната точка на Едуард в тази глава.