„Неочаквано“ – глава пета

„Неочаквано“ – глава пета




Усещаше го след себе си и знаеше, че разговора няма да е лесен. Опитваше се да не мисли за нищо. Брат й можеше да прочете всяка мисъл в главата й, но тя искаше да вижда лицето му докато го правеше, искаше да вижда всяко чувство в очите му.

Стигна до брега на малката рекичка и спря. Чу го как спира след секунда до нея, събра цялата си смелост, изправи рамена, вдигна брадичка и се обърна да го погледне.

Той стоеше спокоен. Лицето му беше отпуснато, нямаше напрежение.

- Защо си мислиш, че ще ти се сърдя Роуз?

- Едуард, няма да се разберем така… Искаше разговор? ОК! Но няма да четеш мислите ми… или поне да ги казваш глас. Позволи ми аз да кажа това, което искам.

- Знаеш, че няма как да спра да чувам нещата. Не се получава така. И знам всичко, права си, но защо трябва да съм ти ядосан ?

- Ти би умрял за Бела, а аз исках .. исках…

Цялото можете да прочетете на линка